Прародителите на компютрите

Става дума за калкулатори. При това механични. Нулевото поколение машини често се повреждали и е било нормално да грешат в сметките…

1623 г.

Немският учен Вилхем Шикард създава първата механична изчислителна машина. Нарича я “Изчисляващ часовник”. Тя умножавала и деляла 7-значни числа. Имала специален звънец, който предупреждавал за препълване.

Между другото, 120 години преди Шикард, Леонардо да Винчи измисля подобна машина, но за нея научаваме едва през 1967г.

1644 г.

На 18 години Блез Паскал създава “Паскалин”, за да помогне на баща си, който събирал данъци. Това е била петразрядна машина, която не можела да дели.

1674 г.

Готфрид Лайбниц създава "Степенчат изчислител", механизм, способен да оперира с четирите основни аритметични операции и да изважда квадратен корен, при това с 12-разредни числа. За съжаление, изчислителят имал много недостатъци и се нуждаел от постоянен ремонт. На Лайбниц също така сме задължени за двоичната система.

1801 г.

Френският тъкач Жозеф-Мари Жакард измисля способ за автоматичен контрол на нишките - перфокартите.

1820 г.
Шарл Ксавие Томас де Колмар създава“Аритмометър”, първият масово произвеждан калкулатор. Той можел да умножава по метода на Лайбниц и чрез косвени методи с него можело да се дели. Конструкцията била изключително удачна и най-надеждната за времето си. Това е най-дълго произвежданата изчислителна машина на света. Последните бройки са били продадени в началото на 20 век!

1822 г.

На сцената се появява Чарльз Бабидж - английски математик. Той създал механична изчислительна машина, смятаща с точност до шестия знака, която можела да изчислява производни от втори ред.

1824 г.

Бабиж замисля още по-мощна машина. Тя би трябвало да използва изчислените резултати от предишни операции и да изпълнява цикли. Машината трябвало да работи с 40-разрядни числа. Събирането и изваждането щяло да отнеме 3 секунди, а умножението и деленето 2-3 минути. Но планове Бабидж не се сбъдват... Той е първият от многобройните създатели на компютри, който има великолепни идеи, но се проваля заради оскъден бюджет.

1829 г.

Уильям Остин Бърт патентова работоспособна пишеща машина. Тя е била доста недодялана и голям технически проблем е било засрещането на чукчетата при бърз печат. За да се намали засрещането и за да се забави писането, през

1874 г.

се появява подредбата QWERTY. Именно от тогава започва победното шествие на пишещите машини по масите на секретарките.

1936 г.

Август Дворак се опитва да наложи по-ергономична подредба, но техническата мисъл се оказва безсилна пред упорството на секретарките…

1844 г.

Самюел Морз изразходва седем години, за да внедри изобретението на живота си - электрическият телеграф. Той изпраща първото телеграфно сообщение от Вашингтон до Балтимор. Исползва азбуката на Морзе, разбира се.

1871 г.

Бабидж разработва механични прототипи на процесор и печатащо устройство. На него дължим много идеи в изчислитената математика, архитектурата на компютрите, програмирането с перфокарти. Счита се че най-известната жена в IT историята е Ада Лавълс, която е била асистентка на Бабидж. Тя била първата програмистка и е въвела няколко принципни понятия като цикъл и преход. На нея е кръстен езика АДА. Освен това тя е била дъщеря на знаменитият поет Байрон и е умряла на 36 години (като баща си). Взимала е опиум…

1844 г.

Излиза труда на Джордж Бул описващ основите на алгебра на логиката.

1866 г.

На бял свят се появява първият модел "Уинчестър". Става дума за пушка.

1876 г.

Александър Бел изобретява телефона.

1889 г.

"Звездният час" на изчислитените машини. Херман Холерит прилага перфокарти при обработка на резултатите от преброяването на населението на Америка. Обработката на предишното преброяване отнела 7 години. Холерит се справил за 6 седмици и преброил 62 миллиона човека.
Запомнете това име!

1895 г.

Изобретено е радиото. Попов е пръв, но славата се пада на Маркони.

1904 г.

Английският физик Джон Амброз Флеминг, изучавайки трудовете на Едисон, създава диода. След две години американския изобретател Ли де Фореста изобретява триода. След това се появяват тетрод, пентод и т. н.

1907 г.

Петербургския учен Борис Розинг патентова електронно-лъчева тръба. Негов асистент е бъдещия баща на телевизията Владимир Зворикин.

1915 г.

Знаменательно събитие: физика Менсън Бенедикс открива, че кристал на германий може да преобразува променливият ток в постоянен.

1917 г.

Карел Чапек измисля думата "робот".

1924 г.

Компанията на Холерит CTR се переименува в IBM (International Business Machines). Рекламен девиз става думата "Think". По-късно Apple приема девиза "Think Different”

1927 г.

Първата демонстрация на телевизия. Естествено, в лабораторията на Бел.

1932 г.

Деррек Хенри Лемер конструира машина за факторизация на цели числа, на основата на 19 велосипедни вериги. После заменя веригите с кинолента и първият мехаично-оптично-електрически калкулатор достига 5000 операции в минута!

1935 г.

Корпорацита IBM представя на света IBM 601 – машина, на която аритметическото устройство е направено от релета и може да извършва операцията умножение за 1 секунда. Небивалата по това време скорост и мощност и донася огромна популярност сред учените и бизнесмените. Продадени са повече от 1500 броя.